В най-нежна струна на сърцето...
В най-нежна струна на сърцето,
в най-светлa диря от душата,
със топлите лъчи от слънцето,
за теб запазих чувствата!
Във простичък вързоп събрах,
завързах с на любовта сълзите,
от болката остен издялках,
преметнах го през раменете.
И тръгнах... Преминах през гори,
които, тъмни, ме препъваха,
със дирята, запазена от светлини,
нозете пътя пак намираха.
Омайна песен някой бе запял
примамливо, от пътя да ме отклони.
Пред моето сърце, бе онемял,
а то с най-нежна струна пак звъни!
Достигнаха ме северните студове,
сковали в лед ръцете и лицете ми...
Ала усмивката, останала във мене,
не може никой, да ми я отнеме!
--.08.2006г.
в най-светлa диря от душата,
със топлите лъчи от слънцето,
за теб запазих чувствата!
Във простичък вързоп събрах,
завързах с на любовта сълзите,
от болката остен издялках,
преметнах го през раменете.
И тръгнах... Преминах през гори,
които, тъмни, ме препъваха,
със дирята, запазена от светлини,
нозете пътя пак намираха.
Омайна песен някой бе запял
примамливо, от пътя да ме отклони.
Пред моето сърце, бе онемял,
а то с най-нежна струна пак звъни!
Достигнаха ме северните студове,
сковали в лед ръцете и лицете ми...
Ала усмивката, останала във мене,
не може никой, да ми я отнеме!
--.08.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
