Dec 29, 2006, 2:56 PM

В най-нежна струна на сърцето...

  Poetry
1.3K 0 8
В най-нежна струна на сърцето,
в най-светлa диря от душата,
със топлите лъчи от слънцето,
за теб запазих чувствата!
Във простичък вързоп събрах,
завързах с на любовта сълзите,
от болката остен издялках,
преметнах го през раменете.
И тръгнах... Преминах през гори,
които, тъмни, ме препъваха,
със дирята, запазена от светлини,
нозете пътя пак намираха.
Омайна песен някой бе запял
примамливо, от пътя да ме отклони.
Пред моето сърце, бе онемял,
а то с най-нежна струна пак звъни!
Достигнаха ме северните студове,
сковали в лед ръцете и лицете ми...
Ала усмивката, останала във мене,
не може никой, да ми я отнеме!
--.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав за стиха и усмивката ти, която и на снимка е заразителна и лъчезарна. Весели празници, Джейн!
  • Усмивката ти е прекрасна и предизвиква другите да сторят същото!!!!!!!
  • да, последните два реда казват всичко!
  • Ала усмивката, останала във мене,
    не може никой, да ми я отнеме!

    Пожелавам ти точно това, мила Джейни!
  • Днес започнах да си "наваксвам" отново! Нищо не мога повече да добавя към написаното от Белоснежка и Гигито! Поздрави! За мен е удоволствие да те чета, въпреки че не обичам много често да коментирам! Просто се наслаждавам, четейки!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...