16.06.2009 г., 11:56 ч.

В най-разделния час 

  Поезия
1996 0 19

С тъмни бои оцветява нощта.
Всеки миг ражда звук.
И угасва.
Пада сянка на птица.
Уморени крила.
Пожълтелият спомен израства.
И разплитат посоките
тънка нишка докрай.
Бърза ручей към своята гибел.
Полумесецът плаче,
изострил снага
и възмездие сякаш излива.
Аз заспивам.
Но нека в най-разделния час,
щом дъхът ми лети с пеперуди,
да прошепне нощта

с твоя глас. Този глас

от смъртта,
може би, ще ме буди.

© Виолета Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??