22.10.2006 г., 12:10

В НАСРЕЩНОТО

1.2K 0 2


                                
В НАСРЕЩНОТО

 

                          Вървя по ледените улици…

                          По ледените улици вървя

                          и мисля как е спряло времето,

                          и мисля как е спрял света.

 

                          По-лесно е по тротоарите –

                          там не остава никой сам.

                          Там хората са всички заедно

                           и всички си помагат там.

 

                          По ледените улици е хлъзгаво –

                          щом паднеш, ще те заболи,

                          ще се изправиш, пак ще тръгнеш –

                          и тъй до сетните ти дни.

 

                          Неправилно е спряло времето,

                          но явно тъй било е писано.

                          Вървя в насрещното движение –

                          така изглежда съм орисана.
   
                                                           2002 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...