Oct 22, 2006, 12:10 PM

В НАСРЕЩНОТО

  Poetry
1.2K 0 2


                                
В НАСРЕЩНОТО

 

                          Вървя по ледените улици…

                          По ледените улици вървя

                          и мисля как е спряло времето,

                          и мисля как е спрял света.

 

                          По-лесно е по тротоарите –

                          там не остава никой сам.

                          Там хората са всички заедно

                           и всички си помагат там.

 

                          По ледените улици е хлъзгаво –

                          щом паднеш, ще те заболи,

                          ще се изправиш, пак ще тръгнеш –

                          и тъй до сетните ти дни.

 

                          Неправилно е спряло времето,

                          но явно тъй било е писано.

                          Вървя в насрещното движение –

                          така изглежда съм орисана.
   
                                                           2002 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...