В небесен храм
Заслужих вече своя хляб -
през дните си не бях и слаб.
Макар житейската вълнá,
че зидаше пред мен стена.
Но аз бленувам своя Рай
и го сънувам до безкрай.
Вървя със клонка от върба -
това е моята съдба.
Изминах път и кръстопът
със болката от самосъд.
Поезията- моят Бог,
е моят земен съдник строг.
А моят Бог- без Сатана,
стои на моята страна.
Защото аз от него знам,
че там ще съм в небесен храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
