В небесните ти очи
Подпираше се на перваза.
Усмихваше се.
Ръцете ти драскаха по прозореца.
Като клонки
на старо дърво.
Гледаше я.
Сякаш не вярваше,
че я има.
Толкова красива.
И загадъчна.
Не смееше да мигнеш.
Да не би да изчезне.
А тя...
тя не те поглеждаше.
Тя се давеше
в небесните си покои.
Потъваше.
И избледняваше.
Докато не се скри.
И не се показа Слънцето.
А тя...
Остана да се търкаля
в очите ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стаси Всички права запазени
