Подпираше се на перваза.
Усмихваше се.
Ръцете ти драскаха по прозореца.
Като клонки
на старо дърво.
Гледаше я.
Сякаш не вярваше,
че я има.
Толкова красива.
И загадъчна.
Не смееше да мигнеш.
Да не би да изчезне.
А тя...
тя не те поглеждаше.
Тя се давеше
в небесните си покои.
Потъваше.
И избледняваше.
Докато не се скри.
И не се показа Слънцето.
А тя...
Остана да се търкаля
в очите ти.
© Стаси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
