В необята

Вселената. Като море без бряг.

Разперила снага и тъне в мрак. 

Единствено прашинки от звезди,

мъждукат в галактически бразди.

Една планета е открила брод. 

Попаднала на чудото — живот.

Разцъфнала в зелен и синкав цвят.

Оазис. Сред пустинен необят.

Със Божия намеса сътворен, 

търкаля се светът във нощ и ден.

Ритмично. Гладко. В бавен, тих каданс...

А може би, танцува тъжен валс? 

Но Времето във танц не се върти. 

С крилете си ефирни, то лети...

Там някъде далеч, далеч отвъд,

във Ад и Рай, където няма смърт, 

отново ще туптим... Без кръв и плът!