В необята
Вселената. Като море без бряг.
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод.
Попаднала на чудото — живот.
Разцъфнала в зелен и синкав цвят.
Оазис. Сред пустинен необят.
Със Божия намеса сътворен,
търкаля се светът във нощ и ден.
Ритмично. Гладко. В бавен, тих каданс...
А може би, танцува тъжен валс?
Но Времето във танц не се върти.
С крилете си ефирни, то лети...
Там някъде далеч, далеч отвъд,
във Ад и Рай, където няма смърт,
отново ще туптим... Без кръв и плът!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Боянов Все права защищены
