В необята

Поэзия » Акростихи

1.6K 12 35

Вселената. Като море без бряг.

Разперила снага и тъне в мрак.

Единствено прашинки от звезди,

мъждукат в галактически бразди.

Една планета е открила брод.

Попаднала на чудото — живот.

Разцъфнала в зелен и синкав цвят.

Оазис. Сред пустинен необят.

Със Божия намеса сътворен,

търкаля се светът във нощ и ден.

Ритмично. Гладко. В бавен, тих каданс...

А може би, танцува тъжен валс?

Но Времето във танц не се върти.

С крилете си ефирни, то лети...

Там някъде далеч, далеч отвъд,

във Ад и Рай, където няма смърт,

отново ще туптим... Без кръв и плът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Niki_art (Николай Василев)

Честито, Емо!

2024-05-20T17:46:45+03:00
Скитницa

Поздравления! Този стих наистина е поставен на точното 1- во място!

2024-05-20T11:34:09+03:00
sisidara (Сиси)

Аз пък се радвам, че предизвиках толкова творци!
Интересно е да видиш много гледни точки на смисъла на една дума.

2024-05-20T11:31:34+03:00
Mazaco (Емил Боянов)

Благодаря ви! 🙂
Най-хубавото от всичко е, че темата беше интересна и предизвикателна, и се включиха доста автори.

2024-05-19T23:16:20+03:00
художника (Веселин Христов)

Я, моят фаворит спечели! Не се съмнявах и се надявах, че този път журито ще е безпристрастно. Браво за което, защото знам че тук доста хора се подкрепят взаимно и наградата често не е заслужена. Честито, Емо.

2024-05-19T22:32:28+03:00