Там, където лежах мъртва,
а ръцете ти трепереха в кръвта
на изтръгната обич,
светът се пропукваше под теб
и те изяждаше бавно, бавно, бавно,
като раздразнена съвест,
а ти безпощадно пропадна
в Нищото, което създаде за мен.
© Адриана Всички права запазени