26.02.2008 г., 20:09 ч.

В Нищото, което създаде за мен 

  Поезия » Бели стихове
790 0 5

Там, където лежах мъртва,

а ръцете ти трепереха в кръвта

на изтръгната обич,

светът се пропукваше под теб

и те изяждаше бавно, бавно, бавно,

като раздразнена съвест,

а ти безпощадно пропадна

в Нищото, което създаде за мен.

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинско ... Поздрав !!!
  • Да можеше да се преведе така хубаво на английски....
  • Силно и много въздействащо!Точно за това ми хареса!Поздрав!)
  • Наистина е страшно въздействащо, поздравления за това зряло, силно, красиво творение!
  • Аааа... така, така Страшно е! Хареса ми! Поздрави!
Предложения
: ??:??