В нощи сини

Във нощи сини мълчаливи,

във нощна странна тишина,

в сияния така далечни,

в най-нежните за мен слова

се раждат и умират чувства

и бариера ни дели,

вселената безкрайна

живее в нашите души.

Във нощи странни необятни

докосвам твоето сърце

и думите са по-красиви

в нюанси и във цветове…

Когато утрото красиво

в прозореца ми се роди,

аз знам, че с него мълчаливо

със мен отново ще си ти.

         Мария Мустакерска