В нощи сини
В нощи сини
Във нощи сини мълчаливи,
във нощна странна тишина,
в сияния така далечни,
в най-нежните за мен слова
се раждат и умират чувства
и бариера ни дели,
вселената безкрайна
живее в нашите души.
Във нощи странни необятни
докосвам твоето сърце
и думите са по-красиви
в нюанси и във цветове…
Когато утрото красиво
в прозореца ми се роди,
аз знам, че с него мълчаливо
със мен отново ще си ти.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
