В нощта от болката сломена
В нощта, от болката сломена,
се молех, на небето да те има.
Душата ми бе разгромена
и болката неутешима.
Разбрах, че нещо трябва да заложа,
от себе си да го откъсна
и любовта си да положа
вместо дар, и да си тръгна.
Издигнах дланите си към небето,
премръзнали без теб от студ,
туптящо и горещо бе сърцето,
изтръгнато от моята гръд.
А нямам друго, що да дам,
да те откупя... сал` душата...
на птиците ще я раздам
да ти прошепват любовта ми.
Звездите се разплакаха със глас.
Луната тъжна стана бледна,
почти изпаднала в несвяст
усетих някой, че ме гледа.
И каза ми: - Стани със радост -
богата си със тоз залог!
Щом жертваш си душата за любов -
направи своя истински облог!"
се молех, на небето да те има.
Душата ми бе разгромена
и болката неутешима.
Разбрах, че нещо трябва да заложа,
от себе си да го откъсна
и любовта си да положа
вместо дар, и да си тръгна.
Издигнах дланите си към небето,
премръзнали без теб от студ,
туптящо и горещо бе сърцето,
изтръгнато от моята гръд.
А нямам друго, що да дам,
да те откупя... сал` душата...
на птиците ще я раздам
да ти прошепват любовта ми.
Звездите се разплакаха със глас.
Луната тъжна стана бледна,
почти изпаднала в несвяст
усетих някой, че ме гледа.
И каза ми: - Стани със радост -
богата си със тоз залог!
Щом жертваш си душата за любов -
направи своя истински облог!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
