Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
12 июн. 2006 г., 08:35

В нощта от болката сломена 

  Поэзия
789 0 9
В нощта, от болката сломена,
се молех, на небето да те има.
Душата ми бе разгромена
и болката  неутешима.
Разбрах, че нещо трябва да заложа,
от себе си да го откъсна
и любовта си да положа
вместо дар, и да си тръгна.
Издигнах дланите си към небето,
премръзнали без теб от студ,
туптящо и горещо бе сърцето,
изтръгнато от моята гръд.
А нямам друго, що да дам,
да те откупя... сал` душата... 
на птиците ще я раздам
да ти прошепват любовта ми.
Звездите се разплакаха със глас.
Луната тъжна стана бледна,
почти изпаднала в несвяст
усетих някой, че ме гледа.
И каза ми: - Стани със радост -
богата  си със тоз залог! 
Щом жертваш си душата за любов -
направи своя истински облог!"



© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??