Събуждаш ли се всяка сутрин
с мисълта, че си случайност, любов,
която ми се изпречи на пътя,
конструирайки гибелен край.

Целите ти ръце - в звезден прах,
а устните ти - разливащо се вино 
по тялото
дори няма да те докосна...
а ден по-късно ще те имам.

Събуждаш ли се всяка нощ,
мислейки за началото,
едва първа стъпка
по пътя на любовта направи...
а аз съм тичала по него,
търсейки те..., ала безследно изчезнал.
Каква е тайната ти-
как в един поглед си скрил.

здраво оковал и присвоил...
мислите и мечтите
на една пуста девойка,
та преди тебе не знаеше
дали вярва във Вселената...
Онова, дето криеш зад този поглед,
така привлекателен и
с усещане на морски бриз,
изграждаш най-крехките
 части, от нищото...

сподели го с мен...подари ми спомени.
Осъзнай се, събуди се...
Крещях си. Без полза.

Ела като вихър,
като най-опустошителната война,
като най-силният дъжд 
смъкни дрехите и слей се с мен...,
като най-мрачният ден,
като най-студеният вятър...
да се насълзят очите, значение има ли?
Знам само какво липсва...
някога ще се върнеш ли?