24 jun 2016, 15:52

...в очакване

  Poesía
503 2 2

Събуждаш ли се всяка сутрин
с мисълта, че си случайност, любов,
която ми се изпречи на пътя,
конструирайки гибелен край.

 

Целите ти ръце - в звезден прах,
а устните ти - разливащо се вино 
по тялото
дори няма да те докосна...
а ден по-късно ще те имам.

 

Събуждаш ли се всяка нощ,
мислейки за началото,
едва първа стъпка
по пътя на любовта направи...
а аз съм тичала по него,
търсейки те..., ала безследно изчезнал.
Каква е тайната ти-
как в един поглед си скрил.

здраво оковал и присвоил...
мислите и мечтите
на една пуста девойка,
та преди тебе не знаеше
дали вярва във Вселената...
Онова, дето криеш зад този поглед,
така привлекателен и
с усещане на морски бриз,
изграждаш най-крехките
 части, от нищото...

сподели го с мен...подари ми спомени.
Осъзнай се, събуди се...
Крещях си. Без полза.


Ела като вихър,
като най-опустошителната война,
като най-силният дъжд 
смъкни дрехите и слей се с мен...,
като най-мрачният ден,
като най-студеният вятър...
да се насълзят очите, значение има ли?
Знам само какво липсва...
някога ще се върнеш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...