27.06.2007 г., 13:13 ч.

В очакване 

  Поезия
595 0 2
... на теб

Ако някога все пак решиш да откриеш пътека към мене...
Или тръгнеш по пътя, там, гдето се събират земята с небето...
Ако сутрин отваряш очи уморено
или просто си мислиш за мене...

Ако все пак решиш да отвориш вратата на моята стая,
и на прага застанеш, смутено...
Замълчи, защото всичко казват очите ти,
те вместо тебе говорят, за мене...

Ако преминеш през стаята, плахо,
ако ръце аз към тебе протегна...
Ще се усмихне сърцето ми, бедното,
 а после от радост ще плаче...

Замълчи, нищо не казвай!...
остави го, простено е...
прегърни ме, обвий ме в надежди...
не напразно те чаках...

Приседни...

Искам да съхраня този миг...
в плик от писмо, запечатан...
И да го пратя до всички приятели...
З ащо ли? Ликува душата ми...

Ако пък времето, все пак, реши да тръгне...
Часовника ще спра, ще го захвърля...
За да съхраня все пак, това, което е...
защото не напразно толкова те чаках...

... И не напразно оставих незаключена вратата...

27 юни 2007

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??