27 июн. 2007 г., 13:13

В очакване

714 0 2
... на теб

Ако някога все пак решиш да откриеш пътека към мене...
Или тръгнеш по пътя, там, гдето се събират земята с небето...
Ако сутрин отваряш очи уморено
или просто си мислиш за мене...

Ако все пак решиш да отвориш вратата на моята стая,
и на прага застанеш, смутено...
Замълчи, защото всичко казват очите ти,
те вместо тебе говорят, за мене...

Ако преминеш през стаята, плахо,
ако ръце аз към тебе протегна...
Ще се усмихне сърцето ми, бедното,
 а после от радост ще плаче...

Замълчи, нищо не казвай!...
остави го, простено е...
прегърни ме, обвий ме в надежди...
не напразно те чаках...

Приседни...

Искам да съхраня този миг...
в плик от писмо, запечатан...
И да го пратя до всички приятели...
З ащо ли? Ликува душата ми...

Ако пък времето, все пак, реши да тръгне...
Часовника ще спра, ще го захвърля...
За да съхраня все пак, това, което е...
защото не напразно толкова те чаках...

... И не напразно оставих незаключена вратата...

27 юни 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...