В очакване на следващото пълнолуние...
Ще чакам следващото пълнолуние...
Ще съм обсебена...
от вятъра на слънчевите нощи,
ще съм притихнала, изсъхнала, невиждана
със сетния си дъх за ОЩЕ!
В ума ми дрезгаво звучи...
възкръсва...
пее и утихва...
Гласът на искрена балада...
Звучи, звучи...
и се усмихва...
Напомня ми за теб!
Сълзи и ритъмът на стенеща китара...
Горещо-леденият дух в онази нощ.
И споменът, улавяйки съня ми. Пари...
Но не със болка,
не с тъга...
гори ме!
А с капка милост,
с жаждата за теб!
Изричайки на сън пак твойто име...
Затваряйки очи,
познатата мелодия със всичка сила лее се!
И пак отеква!
Звучи, звучи, звучи...
Предава се!
А аз не чувствам как нозете ми омекват...
Застанала, със втренчен поглед на прозореца,
в очакване на следващото пълнолуние,
очите ми затворени блуждаят.
И аз припадам, ти на своите ръце понасяш ме...
Във твоя сън... Където винаги сърцето е желало!!!
***
Сънувах тебе тази вечер,
докато чаках следващото пълнолуние...
Във мислите ми дрезгаво отекваше балада...
Звучи, звучи, опива ме...
Как неусетно моята любов ти бях отдала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
