В очакване на следващото пълнолуние...
Ще чакам следващото пълнолуние...
Ще съм обсебена...
от вятъра на слънчевите нощи,
ще съм притихнала, изсъхнала, невиждана
със сетния си дъх за ОЩЕ!
В ума ми дрезгаво звучи...
възкръсва...
пее и утихва...
Гласът на искрена балада...
Звучи, звучи...
и се усмихва...
Напомня ми за теб!
Сълзи и ритъмът на стенеща китара...
Горещо-леденият дух в онази нощ.
И споменът, улавяйки съня ми. Пари...
Но не със болка,
не с тъга...
гори ме!
А с капка милост,
с жаждата за теб!
Изричайки на сън пак твойто име...
Затваряйки очи,
познатата мелодия със всичка сила лее се!
И пак отеква!
Звучи, звучи, звучи...
Предава се!
А аз не чувствам как нозете ми омекват...
Застанала, със втренчен поглед на прозореца,
в очакване на следващото пълнолуние,
очите ми затворени блуждаят.
И аз припадам, ти на своите ръце понасяш ме...
Във твоя сън... Където винаги сърцето е желало!!!
***
Сънувах тебе тази вечер,
докато чаках следващото пълнолуние...
Във мислите ми дрезгаво отекваше балада...
Звучи, звучи, опива ме...
Как неусетно моята любов ти бях отдала!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
