Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето.
Ти ми каза,
че натрупал.
Аз повярвах
и затънах.
В приказки за приказки вълшебни
чезнат мислите ми глухи.
Знаеш, че снегът
обича
тишината.
Как да изкрещя,
че те обичам?
От небето
падат точки
бели пеперудки
маргаритки
без листенца
брой
не стой на топло!
Няма я колибата –
палати
бели
били
бали
сняг замръзнал
на парцали
налетели.
Приказки от приказки напразни
остарели.
Стихотворението участва в Националния литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов” 2024 и не спечели награда.
© Мария Димитрова Всички права запазени