20.08.2009 г., 21:58

В очите ми боли

1.1K 0 19

 

 

Докосвам те с невидими ръце.

И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени. 

Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.

Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас. 
Ръцете ми те търсят в невъзможие.

Разплака се дъждът, надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли. 
Във тях отдавна е безводие. 
А твоят глас е само вятър.

 

Останал в шепота на спомени...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво! Обичам да те чета!
  • Браво,чудесно е!
  • не знаех.. Честито! Много се радвам за теб..за вас.обикновено пишем съвсем несъзнателно за нещата ,които липсват в ежедневието и за тези,които са пред очите ни...
  • Нели, метафори са, разбира се. Може би, това че в момента не мога да близвам и капка ( бременна съм ) си оказва влияние
    Не се бях замисляла. Благодаря за вниманието!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...