Aug 20, 2009, 9:58 PM

В очите ми боли

  Poetry
1.1K 0 19

 

 

Докосвам те с невидими ръце.

И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени. 

Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.

Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас. 
Ръцете ми те търсят в невъзможие.

Разплака се дъждът, надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли. 
Във тях отдавна е безводие. 
А твоят глас е само вятър.

 

Останал в шепота на спомени...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво! Обичам да те чета!
  • Браво,чудесно е!
  • не знаех.. Честито! Много се радвам за теб..за вас.обикновено пишем съвсем несъзнателно за нещата ,които липсват в ежедневието и за тези,които са пред очите ни...
  • Нели, метафори са, разбира се. Може би, това че в момента не мога да близвам и капка ( бременна съм ) си оказва влияние
    Не се бях замисляла. Благодаря за вниманието!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...