Aug 20, 2009, 9:58 PM

В очите ми боли

  Poetry
1.1K 0 19

 

 

Докосвам те с невидими ръце.

И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени. 

Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.

Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас. 
Ръцете ми те търсят в невъзможие.

Разплака се дъждът, надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли. 
Във тях отдавна е безводие. 
А твоят глас е само вятър.

 

Останал в шепота на спомени...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво! Обичам да те чета!
  • Браво,чудесно е!
  • не знаех.. Честито! Много се радвам за теб..за вас.обикновено пишем съвсем несъзнателно за нещата ,които липсват в ежедневието и за тези,които са пред очите ни...
  • Нели, метафори са, разбира се. Може би, това че в момента не мога да близвам и капка ( бременна съм ) си оказва влияние
    Не се бях замисляла. Благодаря за вниманието!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...