В очите на мама

По цели дни някога аз се пилея...

Замръквам, осъмвам - мен дълго ме няма

в дома ни, където претихо живея.

Там трепетно чакат ме татко и мама.

Какво ли си мислят, когато отсъствам?

Какви ли тревоги в сърцата им бият?

Че лутам се често от кръчма на кръчма -

с пройдохи, поети и луди все пия.

Изпадам във някакво странно пиянство -

заплаквам през смях и през сълзи се смея...

Тогава обичам най-бедните странници,

но братството свършва, щом пак изтрезнея.

И нов или вчерашен - все съм си същия -

разбирам, че трябва обратно да хвана.

И гузен-негузен прибирам се вкъщи

и влизам покорен  в очите на мама.