В очите ти чета...
Четеш ли по очите ми, когато
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака,
щом впиват се следзалезно в небето?
Крилете ми, отпуснати от чакане,
болят и ми притискат раменете.
Четеш ли по димящите ми сълзи,
жигосали без крясък същността ми?
Предъвквам механично в гърлото
въпроси, пресолили младостта ми.
Четеш ли по очите ми, когато
се раждат в тях слънца... или умират?
Изпълва ме догоре тишината...
В очите ти чета, че ме разбираш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
