В огнедишащо "Сбогом" (като на Химера)
Умрях там някъде в бъдещето...
в миналото отново се родих,
сълзите черни - върнах ги,
писмата (лъжливи клетви) - изгорих...
Надеждите в огън ги удавих,
от себе си се скрих...
Какво, по дяволите, аз направих...
нима умишлено те нараних?
"Утре" вече отдавна си замина,
а аз чакам наш'то "вчера"...
В твоята прегръдка бавно ще загина...
в огнедишащо "сбогом" (като на Химера)...
Бях тръгнала към бъдещето...
но ти пътя ми пресече...
със засилка хвърли ме в миналото,
упорствах, но е късно вече...
Предавам се в ръцете ти... Убий ме...
Със целувки разсечи сърце наивно.
БОЛИ! БОЛИ! Крещя, но ти не спирай...
остави ме да те моля засрамена, безсилна...
Разкъсай дрехите, не ги събличай...
Раздери плътта, забий нокти надълбоко...
И пламенно, и студено ме обичай...
мрази ме и ме люби... Нищожна е таз' болка...
Навлез дълбоко, там в олтара на душа ми обременена...
погледни се в вълшебното ми огледало...
ще видиш в него безкрайната Вселена...
и времето, когато бяхме "цяло"...
Усещаш ли? Заслужава ли си да рискуваш?
Недостатъчна ли съм? Наполовина съм отричане...
Може ли да са толкова силни чувствата,
да се стига само до "смърт" или "обичане"...
в миналото отново се родих,
сълзите черни - върнах ги,
писмата (лъжливи клетви) - изгорих...
Надеждите в огън ги удавих,
от себе си се скрих...
Какво, по дяволите, аз направих...
нима умишлено те нараних?
"Утре" вече отдавна си замина,
а аз чакам наш'то "вчера"...
В твоята прегръдка бавно ще загина...
в огнедишащо "сбогом" (като на Химера)...
Бях тръгнала към бъдещето...
но ти пътя ми пресече...
със засилка хвърли ме в миналото,
упорствах, но е късно вече...
Предавам се в ръцете ти... Убий ме...
Със целувки разсечи сърце наивно.
БОЛИ! БОЛИ! Крещя, но ти не спирай...
остави ме да те моля засрамена, безсилна...
Разкъсай дрехите, не ги събличай...
Раздери плътта, забий нокти надълбоко...
И пламенно, и студено ме обичай...
мрази ме и ме люби... Нищожна е таз' болка...
Навлез дълбоко, там в олтара на душа ми обременена...
погледни се в вълшебното ми огледало...
ще видиш в него безкрайната Вселена...
и времето, когато бяхме "цяло"...
Усещаш ли? Заслужава ли си да рискуваш?
Недостатъчна ли съм? Наполовина съм отричане...
Може ли да са толкова силни чувствата,
да се стига само до "смърт" или "обичане"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
