В ОКОТО НА ПИРАМИДАТА
По долината на мъртвите,
в царството на сенките –
венците са за първите,
мълчат гробовно бенките…
По реката – ладията с фараона,
с клонки махат му тълпите,
а за мумията във файтона
с кал наплескват си главите…
Каква божествена романтика,
какво прелестно очарование!
Не осмисляй таз семантика,
не пробуждай робското съзнание!...
До върха на пирамидата,
на свинкса между лапите –
свиват се във какавидата,
че вилнеят пак сатрапите…
Превиват гръб мужиците
на нивите или с греблата,
плющят връз тях камшиците
по тялото и във душата…
Живеят господарите в рая,
пируват с тях царете –
известен е на роба края:
“Надежда всяка тука оставете!”…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
на нивите или с греблата,
плющят връз тях камшиците
по тялото и във душата…
Това е нашата действителност!