Eia (Росица Танчева)
436 13844
23.08.2014 г., 16:11 ч.  

В отговор на… 

  Поезия » Философска
677 0 5

Така копнея да е ведро Всичкото,

лъчезарно, като усмивка на дете!

 

Но често губя вярата. В съмнение,

все изоставя ме мисълта за криле.

 

А не поканя ли доброто в душата,

за безсърдечие ще ме осъди Бог

 

и ще се скитам вечно, същи Ахасфер,

със протегнати към светлината ръце.

 

Ще зейват пропасти под моите нозе,

а отвъд непознатото ще ме зове.

 

Докато пътьом премъдростта достигна,

за да открия в себе си Вселената…

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такъв е Пътят...
  • нека е... светло и лъчезарно Всичкото..
    бъди щастлива, Роси.. душата ти е
    в този светъл стих..
  • "Докато пътьом премъдростта достигна,
    за да открия в себе си Вселената…"

    Разковничето на човешкото съществуване.
    Поздрави!
  • "Така копнея да е ведро Всичкото,
    лъчезарно, като усмивка на дете!"

    Един невероятен копнеж. Една невероятна мечта демонстрират тези два реда. И цялото стихотворение представя ясната осъзнатост на висшата нравственост по един превъзходен начин.

    Поздравявам те, Росица за този дълбок поетичен текст! Най-висока оценка от мен!
  • !!!
    !
Предложения
: ??:??