- В постигнато любовно тъждество,

познах с теб дъха на тишината -

озареното за двама естество:

интимното ядро на красотата!

- Преминах, Мо, през адовите мъки

и често пъти връщам се обратно -

затуй с тебе станах вече Лъки,

с тях разделяйки се безвъзвратно.

Щом нежните талази ненавиждаш,

ти навлизаш вече в изневяра -

човечността у себе си обиждаш:

за естеството губиш точна мяра,

а то напада те, не ти прощава,

поглъща жадно веселия смях

и може би така си отмъщава,

чрез бликване на чувството за грях…

- В постигнато любовно тъждество,

познах с теб дъха на тишината -

озареното за двама естество:

интимното ядро на красотата!

- Преминах, Мо, през адовите мъки

и често пъти връщам се обратно -

затуй с тебе станах вече Лъки,

с тях разделяйки се безвъзвратно.

Стражите на любовта са завистливи

и изискват пътят да е съвършен,

че когато станат те ревниви,

хвърлят примки и попадаш ти в плен,

а пък там любовното видение

накърнява тъждеството – твоят Бог

и връхлита те със злост съмнение,

за да станеш ти самият строг.

- В постигнато любовно тъждество,

познах с теб дъха на тишината -

озареното за двама естество:

интимното ядро на красотата!

- Преминах, Мо, през адовите мъки

и често пъти връщам се обратно -

затуй с тебе станах вече Лъки,

с тях разделяйки се безвъзвратно.

Тук ще кажа за пореден път изрично:

тъждеството е от двама съградено

и единствено и само хармонично

може то да бъде споделено,

че дори и дребните съмнения

правят отношението нищожно,

за да се родят и притеснения,

простото превръщащи в сложно.

- В постигнато любовно тъждество,

познах с теб дъха на тишината -

озареното за двама естество:

интимното ядро на красотата!

-Преминах, Мо, през адовите мъки

и често пъти връщам се обратно -

затуй с тебе станах вече Лъки,

с тях разделяйки се безвъзвратно.