В предсмъртен акорд

Шепа ноти хвърлих по теб в тишината.

Но остана за тях сякаш глух...

Немощна бях и безгласна.

И изстенах в предсмъртен акорд!

Това ли бе последната ни песен?
Подобна на забравен, пуст рефрен!
И по-достойна, може би, за послеслов

върху надгробна плоча?!

Но нямам време -
нито да умирам.,
нито да дам такова и на теб!
До болка ще притискам в дланите,
за да усещам болката от струните.

Както усещам притока на кръв
по мойте вени...
Защото с теб се свързани во веки! 
Макар и вечно разделени...

И няма как сърцето ми да бие,
щом твойте струни не усещат моя стон!
И няма как да дишам и да бъда,
не се ли плъзна за последно по грифа!

Онази болка - сладострастна -

да си припомня...

Между влюбването!

И безразличието...
Между живота и смъртта!