Jan 4, 2011, 12:31 AM

В предсмъртен акорд

  Poetry
627 0 0

Шепа ноти хвърлих по теб в тишината.

Но остана за тях сякаш глух...

Немощна бях и безгласна.

И изстенах в предсмъртен акорд!


Това ли бе последната ни песен?
Подобна на забравен, пуст рефрен!
И по-достойна, може би, за послеслов

върху надгробна плоча?!


Но нямам време -
нито да умирам.,
нито да дам такова и на теб!
До болка ще притискам в дланите,
за да усещам болката от струните.


Както усещам притока на кръв
по мойте вени...
Защото с теб се свързани во веки! 
Макар и вечно разделени...

И няма как сърцето ми да бие,
щом твойте струни не усещат моя стон!
И няма как да дишам и да бъда,
не се ли плъзна за последно по грифа!


Онази болка - сладострастна -

да си припомня...

Между влюбването!

И безразличието...
Между живота и смъртта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...