15.10.2007 г., 8:59 ч.

В преминалия дъжд... 

  Поезия
462 0 4

Сърцето се пропука и изстена.
Заболя...

В очите мъжки заваля...
Синът ни се прощава!
Синът ни -
пак преминал дъжд...

За тебе винаги ще бъде рано,
не можеш да го пуснеш,
мамо
и не искаш!
Липсата сега е плътна и тежи.
Време е,
да го оставим там,
в безкрая да кръжи!
На нашето достойнство...
Мамо...

Създадохме  крилете на Икар,
нали това бе най-главното...
Макар, че ти
по стъпките му вечно ще вървиш,
пак, мамо...
В преминалия дъжд...

Не защото са пред тебе,
във съня ти,
а в сърцето.
По детски,
за ръката му,
невидима, ще ни крепиш.
В преминалия дъжд...

© Симеон Пенев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??