В преминалия дъжд...
Сърцето се пропука и изстена.
Заболя...
В очите мъжки заваля...
Синът ни се прощава!
Синът ни -
пак преминал дъжд...
За тебе винаги ще бъде рано,
не можеш да го пуснеш,
мамо
и не искаш!
Липсата сега е плътна и тежи.
Време е,
да го оставим там,
в безкрая да кръжи!
На нашето достойнство...
Мамо...
Създадохме крилете на Икар,
нали това бе най-главното...
Макар, че ти
по стъпките му вечно ще вървиш,
пак, мамо...
В преминалия дъжд...
Не защото са пред тебе,
във съня ти,
а в сърцето.
По детски,
за ръката му,
невидима, ще ни крепиш.
В преминалия дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенев Всички права запазени
