В прииждащата от небето влага
Не се страхувай от дъжда!
Дошъл е, за да си замине.
“Не хваща Любовта ръжда”-
светът припява от години.
И срещу стичащата се вода
чадърът ни убежище предлага,
за твоя силует и моята коса,
в прииждащата от небето влага.
С целувките си топли,
есенният миг покрива мокрите ни устни.
Усмивката му, светла и добра,
прегръща ни. Прибираме се у дома.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени