8.11.2015 г., 11:20

В прииждащата от небето влага

547 0 7


В прииждащата от небето влага


Не се страхувай от дъжда!

Дошъл е, за да си замине.

“Не хваща Любовта ръжда”-

светът припява от години.

И срещу стичащата се вода

чадърът ни убежище предлага,

за твоя силует и моята коса,

в прииждащата от небето влага.

С целувките си топли,

есенният миг покрива мокрите ни устни.

Усмивката му, светла и добра,

прегръща ни. Прибираме се у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От твоя дъжд не ме е страх!
  • точно така... "у дома" не е място, а усещане... великолепно е!
  • Благодаря, sunny-art (ЕЛ ), аз също съм от хората, които смятат "у дома" предимно за взаимоотношение и не толкова за място.
    cveti68 (Цветелина ), друго си е все пак, колкото и да не те е страх, някой да ти прошепне "не се страхувай от..." Благодаря!
    eliboto (Лейди Фокс) Сродни по нежност са представите ни-моята и твоята за дъждовете, и това много ме радва. Нека вали Любов! Благодаря ти!
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева), по-горе отговорих на твоя въпрос. Благодаря ти!
    Благодаря на всички!
  • Аз не се страхувам
  • ... а бездомните къде се прибират?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...