8.11.2015 г., 11:20

В прииждащата от небето влага

544 0 7


В прииждащата от небето влага


Не се страхувай от дъжда!

Дошъл е, за да си замине.

“Не хваща Любовта ръжда”-

светът припява от години.

И срещу стичащата се вода

чадърът ни убежище предлага,

за твоя силует и моята коса,

в прииждащата от небето влага.

С целувките си топли,

есенният миг покрива мокрите ни устни.

Усмивката му, светла и добра,

прегръща ни. Прибираме се у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От твоя дъжд не ме е страх!
  • точно така... "у дома" не е място, а усещане... великолепно е!
  • Благодаря, sunny-art (ЕЛ ), аз също съм от хората, които смятат "у дома" предимно за взаимоотношение и не толкова за място.
    cveti68 (Цветелина ), друго си е все пак, колкото и да не те е страх, някой да ти прошепне "не се страхувай от..." Благодаря!
    eliboto (Лейди Фокс) Сродни по нежност са представите ни-моята и твоята за дъждовете, и това много ме радва. Нека вали Любов! Благодаря ти!
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева), по-горе отговорих на твоя въпрос. Благодаря ти!
    Благодаря на всички!
  • Аз не се страхувам
  • ... а бездомните къде се прибират?

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...