В пропастта
Обгръщаш ме с крилата си тъй ледено студени
Усещам полъх на ванилия във твоите коси
Целувах те навсякъде, където бяхме
В безкрая на пътуването ми към теб.
Все изборът е мой, страданието също
Какво ли е да яздиш жребеца волен със затворени очи
Да мяташ мечове пламтящи
В пропастта…
Все да умираш в течението мъртво на твоите сънища греховни.
Да бягаш по ръба на нервната си криза
И рози да садиш в пустинята на залеза.
Камили да рисуваш по снежнобелите стени
И все да чакаш ръце ти да протегнеш пак към мен
Така горещи, кървави
Да хванеш мене
В пропастта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олга Всички права запазени
