Обгръщаш ме с крилата си тъй ледено студени

Усещам полъх на ванилия във твоите коси

Целувах те навсякъде, където бяхме

В безкрая на пътуването ми към теб.

Все изборът е мой, страданието също

Какво ли е да яздиш жребеца волен със затворени очи

Да мяташ мечове пламтящи

В пропастта…

Все да умираш в течението мъртво на твоите сънища греховни.

Да бягаш по ръба на нервната си криза

И рози да садиш в пустинята на залеза.

Камили да рисуваш по снежнобелите стени

И все да чакаш ръце ти да протегнеш пак към мен

Така горещи, кървави

Да хванеш мене

В пропастта…