В просъница
Отново с тебе аз си лягам,
в просъница надясно се протягам.
Отново тебе търся,
шепотът ми стаята оглася.
Докосвам те и те желая,
очите си отварям, осъзнавам че мечтая.
На леглото някой там тежи,
но за жалост това не си ти.
Избрах си го и ще го живея,
в мечтите си за тебе ще милея.
Нямам право да те спирам,
макар въртешно да агонизирам.
Всяка вечер в луната ще се взирам,
в спомените тебе ще намирам.
А ти ще си толкова далече,
живота си на болка с мене обрече.
Съжалявам че обърнах се от тебе,
защото съм твърде слаба и ме е шубе.
Не заслужавам любовта ти чиста,
заслужавам само мъката водниста.
Забрави ме, тръгвай, не се обръщай,
шанса на живота си здраво ти прегръщай.
Отново до тебе аз ще се събуждам,
в спомените бледи пак сама ще се вглеждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Харизанова Всички права запазени
