2.06.2019 г., 1:39

В просъница

565 7 16

В сънищата  вярвам,  само в сънища,

в тях е чиста моята душа.

Из росата газя във просъница

и след туй на слънце се суша.

 

Ако вярваш силно, вярвай в сънища.

В тях съм твоя, в радост и тъга.

Земетръсна сила люля друмища,

щедро ни засипва със блага.

 

В сънищата вярвай, само в сънища.

В тях е гола нашата душа.

Няма място в нас за предразсъдъци,

истински  сме там - до сутринта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че прочете, DPP! Заповядай пак !
  • Много любима тема
    Хареса ми много интерпретацията!
  • Радвам се, че съм успял да те разплача !
    И аз плаках... като свърши Дон Педро - коняка.
    Бях си купил две бутилки от Мексико, но жена ми ги изпи ( Господ здраве да и дава)
  • Благодаря за комплимента, засега съм се пристрастила към един друг витамин Н, на който е посветена просъницата.
    И да, вече имах удоволствието да прочета и поплача с Педро. Завладяващо и много ярко!
  • Прекрасен стих ! Няма да ти повтарям, че пишеш прекрасно !
    Не ! Ще повторя. Прекрасно пишеш.
    Ако искаш да имаш само хубави сънища пий витамин В12.
    Шегуваш се с мен. Смях през сълзи. Такъв капан съм ти приготвил, че ще ти напълня очите със сълзи ( ако не си го прочела вече). В " Стихии" е .
    Да видиш смях през сълзи !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...