В противовес на хубавото време

14.04.2007 г., 22:08 ч.

Поезия

602 0 6

Виновен бях пред продавачката зад щанда,

защото влязах в магазина за покупка,

виновен за това, че трябва,

д-то си от стола да разбута.

И тръгнаха противните гримаси,

и резки отговори с недомлъвки,

изпариха в миг огромните запаси,

на спокойствието ми... и тръгнах.

А тръгнаха и мислите във мене,

разпениха спокойната вода,

пробуди се онуй, що дреме,

вървя и мисля за това:

Заливат те овсякъде със злоба,

не питат колко би могъл да понесеш,

за едното нищо те изпращат в гроба,

подмята те излюпилият се, богат келеш.

Продадоха ни заедно с земята,

на инвеститори с незнайно потекло,

и морала е безсилен пред парата,

а родолюбието... някога било.

А злобата не е сред горните етажи,

вирее също тук, сред нас,

и зейнали сме всичките усти за блажно,

а всичко си е просто... квас.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.