В противовес на хубавото време
Виновен бях пред продавачката зад щанда,
защото влязах в магазина за покупка,
виновен за това, че трябва,
д-то си от стола да разбута.
И тръгнаха противните гримаси,
и резки отговори с недомлъвки,
изпариха в миг огромните запаси,
на спокойствието ми... и тръгнах.
А тръгнаха и мислите във мене,
разпениха спокойната вода,
пробуди се онуй, що дреме,
вървя и мисля за това:
Заливат те овсякъде със злоба,
не питат колко би могъл да понесеш,
за едното нищо те изпращат в гроба,
подмята те излюпилият се, богат келеш.
Продадоха ни заедно с земята,
на инвеститори с незнайно потекло,
и морала е безсилен пред парата,
а родолюбието... някога било.
А злобата не е сред горните етажи,
вирее също тук, сред нас,
и зейнали сме всичките усти за блажно,
а всичко си е просто... квас.
© Деян Димитров All rights reserved.
