В раят
падна от една скала.
И душата му красива,
право в рая отлетя.
Там го чака свети Петър,
с побелялата брада.
Ха, добре дошъл Хуане!
С мен ще бъдеш отсега!
Няма вече да задяваш,
долу чуждите жени.
Аз пазач ще те направя,
тук при райските врати.
Долу нека Романтика,
да поеме твоят дял.
Стига тихичко на парти,
там у Лъки е седял.
Нека почне да обхожда,
твойте всичките жени.
И да кара без да спира,
след световното дори.
Ти отгоре, дон Хуане,
ще го гледаш, хей така.
Сто години щом изтраеш,
аз ще да те възкреся.
Романтико, чу заръка!
Почвай смело от сега!
Сто години ще са твои,
всичките жени в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
