В развитие
Синчето мое малко, сладко, златно,
как кротичко във люлчицата спи,
ще се гордее мама с тебе вероятно,
а ти ще я тешиш в дълбоки старини...
.......................
Не ритай, всичките обувки скъса,
вземи, едничка книжка прочети,
че тоз компютър паметта ти къса
направи. Домашните си напиши!...
.......................
Днес пак директорката ме повика,
попара гъста надробил си от белù,
я, виж го ти, и оправдава се умника,
без джобни ще си десетина дни!...
.......................
Едно, две, три... дванайсет. Ликуваш,
ала животът няма да е вече лесен,
учи, поне на друг да не слугуваш,
че свърши "тате носи, мама меси"...
.......................
Приятелка? Чудесно! Запознай ни.
Амиии, определено тя не е за теб!
Женù се като искаш, ще се каеш!
Какво?! Абсурд е да отидеш зет!
.......................
Каква е тая, навря се във дома ни
и арогантно мъчи да ни подчини,
десетилетия граденото с труда ни
тя иска да съсипе за броени дни!...
.......................
Горчи ми залъкът, присяда хлябът,
преглъща ли се лесно през сълзи?
Ох, сине, доживях и таз награда
да ме навикаш. По-добре ме удари...
.......................
Сега... върви при нея да бозаеш!
Противни станахте ми - ти и тя!
От майка си отказа се, да знаеш,
прощавам ти, но с половин душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
