В ръцете ми издъхна любовта...
Разхождах се във прашни спомени и не разбрах
как тихичко я пуснах вътре в мен...
Сълзите ми горчиви бяха от обида,
клепачите ми тежки от солените мечти...
Сърдита беше за това, че я отричах
и бясна - за това, че я проклех...
Не бях забравила как мога да обичам
и как нахално всичко и отнех!
Наказваше ме със злобен поглед
и рани, които издълбаваше...
Опита се да ме удари, но не можеше.
Съвестта не и го позволяваше!
В предсмъртното легло тя чакаше
извиненията мои... Породени в грях?
Но как да кажа нещо непознато?!
Виновницата аз не бях...
Макар да знаех, че ще ми липсва,
се надявах вече да умре...
Когато с нещо се сбогуваш,
да свърши бързо е най-добре!
През всичките години сме се мразили...
Сега ли в мен да проговори съвестта?
Достатачно ми е, че съм свидетел...
как в ръцете ми издъхва любовта!
как тихичко я пуснах вътре в мен...
Сълзите ми горчиви бяха от обида,
клепачите ми тежки от солените мечти...
Сърдита беше за това, че я отричах
и бясна - за това, че я проклех...
Не бях забравила как мога да обичам
и как нахално всичко и отнех!
Наказваше ме със злобен поглед
и рани, които издълбаваше...
Опита се да ме удари, но не можеше.
Съвестта не и го позволяваше!
В предсмъртното легло тя чакаше
извиненията мои... Породени в грях?
Но как да кажа нещо непознато?!
Виновницата аз не бях...
Макар да знаех, че ще ми липсва,
се надявах вече да умре...
Когато с нещо се сбогуваш,
да свърши бързо е най-добре!
През всичките години сме се мразили...
Сега ли в мен да проговори съвестта?
Достатачно ми е, че съм свидетел...
как в ръцете ми издъхва любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
