ekctpa_f (Виктория)
12 30
12 июн. 2008 г., 17:50

В ръцете ми издъхна любовта... 

  Поэзия
978 0 4
Разхождах се във прашни спомени и не разбрах
как тихичко я пуснах вътре в мен...
Сълзите ми горчиви бяха от обида,
клепачите ми тежки от солените мечти...

Сърдита беше за това, че я отричах
и бясна - за това, че я проклех...
Не бях забравила как мога да обичам
и как нахално всичко и отнех!

Наказваше ме със злобен поглед
и рани, които издълбаваше...
Опита се да ме удари, но не можеше.
Съвестта не и го позволяваше!

В предсмъртното легло тя чакаше
извиненията мои... Породени в грях?
Но как да кажа нещо непознато?!
Виновницата аз не бях...

Макар да знаех, че ще ми липсва,
се надявах вече да умре...
Когато с нещо се сбогуваш,
да свърши бързо е най-добре!

През всичките години сме се мразили...
Сега ли в мен да проговори съвестта?
Достатачно ми е, че съм свидетел...
как в ръцете ми издъхва любовта!

© Виктория Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прексрасен стих харесва ми това че само и единствено в краят се оповестява кои умира-тя любовта с толкова болка "През всичките години сме се мразили...
    Сега ли в мен да проговори съвестта?
    Достатачно ми е, че съм свидетел...
    как в ръцете ми издъхва любовта!''
  • Добре дошла!!!Пишеш интересно и оргинално и имаш талант...Пиши!!!Поздравления!!!
  • Ееееееееееееееееее .....уби ме!!!!Много е яко!!!Поздрави!!!
  • нямам думи..просто великолепно
Предложения
: ??:??