В ръцете на лудия
870
0
0
В ръцете на лудия душата ми бавно посърна,
преди да избягам ме хвърли в бездна дълбока
и бял ден за мен очите ми няма да зърнат,
защото до край на него обричам живота.
В ръцете на лудия аз търсех любов и разтуха,
разкрих се пред него, не знаех, че той е такъв,
подобно на вятър, студено към мене задуха
с обрулени чувства вися на дебелата връв.
В краката на лудия трупът ми тежко се свлече
и пак го целунах далече от другия свят,
в сърцето на лудия не влязох аз никога вече
и мъртва душата се лута в безкрайния ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
