В ръцете на лудия душата ми бавно посърна,

преди да избягам ме хвърли в бездна дълбока

и бял ден за мен очите ми няма да зърнат,

защото до край на него обричам живота.

В ръцете на лудия аз търсех любов и разтуха,

разкрих се пред него, не знаех, че той е такъв,

подобно на вятър, студено към мене задуха

с обрулени чувства вися на дебелата връв.

В краката на лудия трупът ми тежко се свлече

и пак го целунах далече от другия свят,

в сърцето на лудия не влязох аз никога вече

и мъртва душата се лута в безкрайния ад.