В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия
океан на твоите две влюбени очи.
Животът е навън, работа ни чака, а аз потъвам ли,
потъвам в синия мрак.
Бавно, едвам, ставаме от топлото легло и марш навън,
защото нов ден ни чака.