В шепи събирам сълзите
неизплакани по тебе,
а изплаканите направиха река,
която кръстих с твоето име.
Загледана в небето,
търся твоята звезда-
искам да ти кажа,
толкова неща,
но на небето няма ни една...
Рисувам те със затворени очи,
както те виждам в моите мечти,
само моля се по-скоро,
да стигне реката до тебе,
в бутилки безчет аз изпратих,
послания за теб!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
