В шест сутринта
Гледа ме една бледа муцуна.
Гледа ме.Мълчи.
Какво ли да каже в шест сутринта?
Прозява се брадясалото лице.
Оптимистите казват,
огледалото състарявало.
С колко съм по - млад -
с ден, с два, с месец?
/В тези вицове песимистите побеждават/.
В шест сутринта за живота си мисли!
Трябва да се е побъркал този!
За живота не се мисли никога,
за него най - често се плаче.
Тоя тип отсреща се смее:
"Животът е готин понякога"
Така е. Стани с мен в пет,
за да умреш в тъжния цех вечерта!
Гледа ме.Мълчи.
Какво ли да каже в шест сутринта?
Прозява се брадясалото лице.
Оптимистите казват,
огледалото състарявало.
С колко съм по - млад -
с ден, с два, с месец?
/В тези вицове песимистите побеждават/.
В шест сутринта за живота си мисли!
Трябва да се е побъркал този!
За живота не се мисли никога,
за него най - често се плаче.
Тоя тип отсреща се смее:
"Животът е готин понякога"
Така е. Стани с мен в пет,
за да умреш в тъжния цех вечерта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
