В спомените
В спомените
Аз чувствам трепетно вкуса на бледите ти устни.
Желая да се върна пак във вчера.
Да мина тичешком по улиците пусти
и някъде, горейки от любов, да те намеря.
Да седна пак на пейката ни спяща.
Да гледам тъжно стария безлюден кей.
Да слушам песента на корабите в сутринта крещяща
и да усещам хладните милувки на гневливия Борей.
Но ти не идваш никога, и аз си заминавам
в ръка със свойта плаха тишина.
На пейката самотна стиховете си оставям,
да ги прочете избягалата ти душа.
Дали любовта е по-силна от жажда?
Дали си отива, когато скърбиш?
Дали не умира или се ражда,
когато не можеш сърцето си да утешиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
