В спомените
В спомените
Аз чувствам трепетно вкуса на бледите ти устни.
Желая да се върна пак във вчера.
Да мина тичешком по улиците пусти
и някъде, горейки от любов, да те намеря.
Да седна пак на пейката ни спяща.
Да гледам тъжно стария безлюден кей.
Да слушам песента на корабите в сутринта крещяща
и да усещам хладните милувки на гневливия Борей.
Но ти не идваш никога, и аз си заминавам
в ръка със свойта плаха тишина.
На пейката самотна стиховете си оставям,
да ги прочете избягалата ти душа.
Дали любовта е по-силна от жажда?
Дали си отива, когато скърбиш?
Дали не умира или се ражда,
когато не можеш сърцето си да утешиш.
© Венцислав All rights reserved.
